Иван Стамболов - Сула: Джендъризмът победи. Засега…
Иван Стамболов
Понякога, в мигове на интелектуална пустош, се запитвам: какво е общото сред джендъризма (джендър идеологията), модата и култа към напредъка. И си давам отговор, че общо няма, тъй като са едно и също.
Най-сетне джендъризмът победи и у нас. Скоро ще стане ненужно да се ратифицира Истанбулската спогодба, тъй като нейните правила ще се окажат прокарани през стандартното законодателство. Не знам единствено по какъв начин ще става финансирането на НПО-тата, само че съм сигурен, че ще му намерят колая.
Джендъризмът победи. Видях добре и кои партии поддържаха джендъризма. Видях и запомних. Да не са тръгнали след това да ми се вършат на набожни и да претендират за електоралната ми поддръжка. Вежди Рашидов падна за наставление и за възхвала на тази победа. Не съм и очаквал друго – в този свят злото постоянно ще побеждава. Или най-малко до Осмия ден, когато ще забележим ново небе и нова земя.
Но какво въпреки всичко назоваваме „ джендъризъм “, единствено привързаността към джендър идеологията ли? Хайде да разтеглим понятието, тъй като през днешния ден може да е изискан самичък да си избираш биологичния пол, на следващия ден може да е изискан нещо друго, само че правилото постоянно е еднакъв – изпъченящината на посредствения, по какъв начин да демонстрираме стойност, която не притежаваме.
Джендъризмът е мода като всяка друга. В този смисъл той е част от повсеместния култ към напредъка. Култът към модата идва от вярата в напредъка. Когато един път приемеш, че светът непрестанно се усъвършенства и всеки идващ ден е по-добър, по-умен и по-богат от предходния, тогава и всяка нова мода е по-добра от остарялата, тъй като е дръзновена крачка към бъдещето, което няма по какъв начин да е друго, с изключение на по-добро от сегашното.
В региона на технологиите култът към напредък може и да е допустим, само че не и в региона на публичните връзки, хуманитаристиката, в това число и изкуствата. Фетишът към напредъка е в основата на спора сред поколенията. Тургенев има цяла книга по този проблем. Посветена е на процесите в Руската империя през първата половина на 19 век, увенчани с промените от 1861. Тогава в Европа потегля всичко, чиито плодове навсякъде берем и през днешния ден, къде по-болезнено, къде не чак толкоз. Някои от тези плодове са омайно сладки, само че други са горчиви от гнилоч.
Джендъризмът е мода, а модата е израз на култа към напредък. Парадоксално е, само че модата е най-гениалният инструмент за уеднаквяване. „ Да си съвременен значи да си друг “, както и „ да си друг значи да си съвременен “. И всички се хвърлят да бъдат съвременни и разнообразни. Модерни са късите поли – всички носят къси поли. Модерни са тесните вратовръзки – всички носят тесни вратовръзки. Модерно е да си педераст – всички стават и не знам единствено по какъв начин се усещат същинските хомосексуалисти. Вероятно като мен, който цялостен живот съм носил брада, когато стана съвременно да се носят бради. Тоест съвсем по никакъв начин.
Но превръщането на джендъризма в мода не е самоцелно. Една от аргументите да се прави това е да се насърчава извратеното за подмяната на едни полезности с други, за замяна на истината с някаква прекомерно правдоподобна и комфортна за преглъщане неистина. А когато управляващите, формалното човечество, сионските старци, рептилите или както там се разберем да ги назоваваме, стартират да насърчават нещо, то мнозина се насочват към него, в случай че не за друго, най-малко да бъдат „ в крайник с времето “ и да е усещат „ от вярната страна на историята “. Така било и с Църквата, когато са престанали да я гонят и дори е получила привилегии – потоци от искащи да бъдат християни (да не вървят бойци и да не заплащат данъци) потичат от всички страни. Затова Църквата наподобява по-чиста, когато е под гонение и е рисково да си християнин. Казвам „ наподобява “, тъй като Църквата, като Богочовешки организъм, постоянно е напълно чиста.
Сега е съвременно да си ЛГБТ и се насърчава. И всички потеглят да стават „ разнообразни “ без да осъзнават какъв брой идентични са в действителност. Вижте което и да е сборище на „ неформали “ – та те са толкоз идентични, че като че ли носят униформа. Говорят на един и същи сленг със стотина „ тарикатски “ думи, дето сякаш ги вършат разнообразни от останалите. Така работи този свят – дава ти униформа, ти я обличаш сякаш по своя воля и собствен избор, и се вливаш в монотонните му белезникави потоци със самочувствието на самоуверен поборник против еснафщината и бунтовник освен това!
Накрая всички се оказват манипулирани, само че живеят със заблудата, че всичко е станало по техен избор и по тяхна воля или може би ще е по-точно да кажем – безчинство.
Какво ще стане, когато всички станат „ разнообразни “? Ще открият, че са се трансформирали в идентични. Тогава ще се хвърлят да търсят други форми на разграничение. Извратените ще бъдат два типа: обичайно извратени и новаторско, революционно, съвременно извратени. Обикновените гейове и лесбийки, които в този момент гордо и предизвикателно развяват пред лицето ни цветовете на дъгата, тогава ще бъдат нещо като простолюдие, като плебс.
На върха на публичната пирамида евентуално ще са някакви още по-напредничави и истински извратеняци, може би някакви хермафродити, които се съешават с чистите хрумвания и чието знаме е черна дупка с розова светлина в края на тунела. Накрая ще пристигна ден, когато малцината останали хетеросексуални ще вдигнат глава в отбрана на своите права и достолепие, а демократичното общество ще ги поддържа с обичайните си вопли на съпричастност.
Тогава за известно време ще бъде съвременно и прогресивно да си хетеросексуален. Масовите хомосексуалисти ще се възмущават от разкрепостените и пъстри хетеросексуални. Ще се възмущават от позициите на своя обичаен, закостенял хомосексуалистки морал. Тогава LGBTIQA+ (това е последната редакция на абревиатурата, проверих) ще бъдат нещо като пуритани, а хетеросексуалните моногамни двойки – нещо като хипарите от 60-те и 70-те. И по този начин, до момента в който махалото не тръгне да се връща назад.
Всичко идва от суетата, тщеславието и дивия блян да покажеш предимство над другия – все едно в какво. Ако не можеш в безспорна големина, то в относителна. Ако не можеш да си нещо, което всички желаят да бъдат, ще станеш нещо, което никой не желае, само че ще убедиш останалите, че си подобен, единствено тъй като си доста по-умен, по-изтънчен и по-еволюирал от тях. Само тъй като си се сетил пръв да бъдеш това, което те прави ултра съвременен, dernier cri. Ако не можеш да си първенец по бокс, може да опиташ да си най-хубавият стихотворец измежду боксьорите и най-хубавият боксьор измежду поетите. И да презираш другите боксьори задето са несръчни (или най-малко не толкоз сръчни колкото теб) поети, а що се отнася до другите поети, там е още по-лесно – просто ще им избиеш зъбите.
ПОУКА: Могат да ви накарат да извършите всичко, стига да ви убедят, че е съвременно. Е, вас не, само че тези, за които модата и напредъкът са значими. Да не мислите, че комунизмът е почнал по някакъв различен метод? А в действителност е извънредно неуместно да мислиш, че всеки идващ опит е по-сполучлив от предходния. Неслучайно историческите процеси се разказват във възходи и падения. Лошото е единствено, че доста постоянно нашите падения ни се виждат като безспорни възходи и от ден на ден изпадаме в хубост.
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
За News.bg
